Ре-до-ве-за-крех-кост-та
.
Нора Лайтош : Мисли за изложбата КРЕХКИ на Йохана Траянова.
Крехка като кръглата луна, забулена от преминаващи облаци. Като отделянето на дъждовна капка от върха на тревичка. Като окрилена птича песен сред клоните на дървета. Като сетен стон на цигулка в края на лъка. Като тънките като ципа листенца на цвете, притиснати между страниците на книга. Като изгрев, застинал между две потраквания. Като траур, който времето отнася в човката си.
Неповторимостта на фотоинсталацията на Йохана Траянова за мен идва от обособяването на собствено пространство. Конструкцията има форма на полиедър, покрит с тънко бяло платно – когато влезеш в нея, пространството изведнъж се сакрализира. Звуковите ефекти, заети от природата, птичето чуруликане, те издигат горе, където цветята от полароидните снимки разцъфтяват в зрителя. Тънките фотографии създават впечатление за крехкост и ранимост, усещането цветето-вехне-животът-отминава. Фотографиите върху разделената на четири хартия са непълни: нещо липсва, обикновено четвъртата част. Тази липса се отнася към останалите три части, както при концерта на Вивалди „Четирите годишни времена“. Чуя ли първите три части, у мене спонтанно прозвучава и четвъртата. Следователно трябва да говорим не за липса, а за цяло, което при всяка индивидуална интерпретация придобива завършен вид в мен, в зрителя (слушателя).
Обичам да стоя сред фотографиите на Йохана Траянова. Знам, че изложбата е посветена на спомена за нейната майка: във фотосите е изобразена нейната крехкост. Защото такива са майките. Дори когато сме свикнали да ги виждаме много силни. Навярно тогава са най-крехки. Северният вятър не поклаща тънките им тръстикови талии, но са в състояние да коленичат сред тревите и в тих безветрен ден. Дори да легнат и никога повече да не станат.
Там вътре времето сякаш е спряло. Напускайки бялата шатра, изведнъж всичко около мен забързва. Поемам дълбоко въздух, за да се върна на шумния градски булевард, където най-крехки са мисълта и тишината. И аз сред тях. Защото и двете съм аз.
–
към оригиналния текст
превод на български: Светла Кьосева
