Изложбата на Йохана Траянова „Крехки“ не е, разбира се, илюстрация на едно понятие или концепция, а подход към даден феномен, изследване на неговите значения отблизо, представяне на визуалните изрази, които той вдъхновява. Противопоставянето и сблъсъкът на посланието за крехкостта, за моментното, за видяната с фини средства деликатна красота със суровата, груба и брутална реалност зад сцена, която оживява и възпроизвежда в съзнанието ни посредством предизвиканите във въображението образи. Средството за това е взаимодействието между фотография и звук или между снимка, звук и пространство, представено по свойствен изразен начин, определящ както виртуалния, така и физическия обхват на изображенията, и което всъщност е традиционно, но интерпретирано с много модерен подход и средства.
След завършване на специалността „Драматургия“ във ВИТИЗ през 2014 г. творческата кариера на Йохана Траянова се насочва към фотографията. Първата й изложба – „Сънувам“, е през 2018 г., тя е последвана от друга през 2020 г. – „Къс земя“ и двете представени в София. В презентациите си използва драматургичните си умения и талант, за да обогати визуалните творби чрез светлината, с хармонизиращи звукови ефекти, представяйки пред публиката колекции от звуци и музика.
В нейната инсталация се преплитат почти незабележимо изложението и пърформансът. Тази трета изложба от художествени творби, озаглавена “Крехки”, е още едно доказателство за новаторския и експериментален подход на Йоана Траянова. Във връзка с нейния творчески метод и техника на изобразяване можем да отбележим, че правото на съществуване на аналоговата фотография в епохата на обновяване и разгръщане на цифровата фотография не е избледняло, все още има неизползвани, непознати, автентични възможности в традиционното създаване на фотоизображенията. Поредицата от фотографии на Йохана Траянова, в които са запечатани природни мотиви, интерпретирани с модерни, съвременни средства, подчертава също така, че техническата специфичност и това техническо новаторство, които са основна характеристика на тези творби, не са самоцелна игра, а гаранция за хармония с художественото послание, сгъстено и предадено от композициите.
Композициите, разделени на три елемента, три квадратни полета, са резултат от полароидна снимка. Изработването на такава снимка в никакъв случай не означава краят на творческия процес, защото тя е само суровата материя за бъдещата творба. Тъй като художникът потапя изображението в течност, прилагайки нови химически процеси, и като че ли го отлепва от фотографската хартия, сваляйки тънкия, почти безплътен слой, а после го изважда внимателно от течността и го приглажда върху нова основа, която всъщност е чужда на изображението, като по този начин го поставя в нова среда, трансформира го в ново качество и изгражда нови композиции.
Малките гънки и разрези върху картините са важни елементи на творбата, документиращи историята на тяхното създаване. Трите полета, разположени в два реда, и четвъртото празно квадратно пространство се превръщат в повърхност на незавършеност и завършеност: трите части съставят сплав на цялостна картина, но чрез отсъствието на четвъртата може да се предизвика усещане за болезнена разпокъсаност или непълнота. Творбите са наситени с това фрагментарно излъчване: изображенията показват цветя, пъпки и листа в лилави, тъмно червени и кафяви цветове, заснети от близко разстояние и съчетани чрез техните преходи и сливания.
Подробностите в детайли. Най-добрият пътеводител за улавяне и тълкуване на органичните, растителни мотиви е самият художник: “Използвайки флоралните ботанични форми проектът съзерцава и изразява нашата преходност, възприятие и крехкост. Листото, стъблото на цветето, самото цвете, дървото пониква, разлиства се, цъфти, ухае, изсъхва, умира – но само веднъж. Ражда се друго цвете, напъпва, разлиства се, ухае, цъфти, увяхва и умира – само веднъж. Така, както търсим крехкостта в елементите на природата, така е и с душата. И с нашата. Крехки ли сме?“ Така артистът улавя момента и ни предупреждава, че всичко е уникално и всичко е обречено да отмине в неуловимото трептене на миналото и настоящето. Като източник на памет за нас остават само изображенията. Многоъгълната конструкция от касети, понякога отворени, понякога затворени с полупрозрачна хартия , която се издига над картините като купол, може да ни помогне да се отърсим от спомените си, посрещайки зрителя като интимна среда, като автономно художествено пространство, едновременно свързано и изолирано от външния свят. И може да се каже, че куполната шатра и поредицата от снимки могат да бъдат разглеждани като единна творба.
На концептуално ниво крехкостта може би може да бъде обяснена и интерпретирана най-добре нейните антиподи: тя ще може да бъде по-осезаема и видима в съпоставяне
с твърдостта, неразрушимостта, масивността, твърдостта, скована в постоянството, в противовес на устойчивостта, защото тогава става ясно що за нещо е това толкова феерично, крехко, изящно, грациозно, деликатно и фино. Досягайки тези понятия и характеристики трябва да преминем от света на физическото битие към сферата на духа. И образите на Йохана Траянова, детерминирани от своята особена история на създаване, дават тласък и ни стимулират да направим този преход. Снимките на крехките цветя и листа ни приканват да се поскитаме из понякога бурни, понякога пълни с покой духовни пейзажи, където реалните контури на нещата се губят, където няма надеждни опорни точки, където рационалният разум може да бъде изключен и емоциите да приемат връх. Посредством влечението на образите към духа, излъчването на душевността зрителят може за миг да се увлече от свободата на красотата, пропита от тъга, но след това се принуждава да прозре, че тази красота е само мимолетно приключение, мираж, отразяващ нашите желания и идеали.
Тибор Вeнер
(Слово, произнесено на 22 марш 2023 г. при откриването на изложбата на Йохана Траянова в Българския културен институт, гр. Будапеща, Унгария)
